Алдо Грациати
Облик
Алдо Грациати Aldo Graziati | |
италиански кинооператор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 14 ноември 1953 г.
Пианига, Италия |
Националност | Италия |
Режисура | |
Активност | 1947—1954 |
Уебсайт | |
Алдо Грациати в Общомедия |
Алдо Грациати (на италиански: Aldo Graziati) е италиански кинооператор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1923 г. се установява във Франция, където действа като хореограф, фотограф в театъра и кино-оператор. Работил е с Жан Кокто, Жан Деланоа, Марсел Л'Ербие, Кристиан-Жак. По време на германската окупация той се премества в Ница, където се среща с Микеланджело Антониони, който го убеждава да се върне в родината си. През 1946 г. е въведен от Лукино Висконти с когото по-късно работи.
Той загива в автомобилна катастрофа по магистралата между Падуа и Венеция по време на снимките на филма „Чувство“ на Висконти.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | режисьор |
---|---|---|---|
1947 | Последните дни на Помпей | Les derniers jours de Pompei | Марсел Л'Ербие |
1948 | Пармският манастир | La Chartreuse de Parme | Кристиан-Жак |
1948 | Земята трепери | La Terra Trema | Лукино Висконти |
1949 | Небе над блатото | Cielo sulla palude | Аугусто Дженина |
1950 | Утре е твърде късно | Domani è troppo tardi | Леонид Могуй |
1951 | Утре е друг ден | Domani è un altro giorno | Леонид Могуй |
1951 | Чудото в Милано | Miracolo a Milano | Виторио Де Сика |
1951 | Умберто Д. | Umberto D. | Виторио Де Сика |
1951 | Отело | Othello | Орсън Уелс |
1953 | Гара Термини | Stazione Termini | Виторио Де Сика |
1953 | Неудобството (Улица Падуа 46) | Lo scocciatore (Via Padova 46) | Джорджо Бианки |
1953 | Провинциалистът | La provinciale | Марио Солдати |
1954 | Чувство | Senso | Лукино Висконти |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|